редови

Речник на българския език

1. редовѝ прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

редова, редово, мн. редови, прил. Разг. Който не изпълнява ръководна функция, а е обикновен, като множеството. Редови член.

Грешни изписвания (3)

  • редуви
  • ридови
  • ридуви

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ре-до-ви
непълен член ре-до-вия
пълен член ре-до-ви-ят
ж. р. ре-до-ва
членувано ре-до-ва-та
ср. р. ре-до-во
членувано ре-до-во-то
мн. ч. ре-до-ви
членувано ре-до-ви-те

2. редови — мн. ч.

редови е производна форма на редов (мн. ч.).