боец

Речник на българския език

боѐц — съществително име, мъжки род (тип 13) редактиране

Значение

мн. бойцѝ, м.
1. Редник от армията; войник.
2. Участник в бой, сражение, война.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • буец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-ец
непълен член бо-е-ца
пълен член бо-е-цът
мн.ч. бой-ци
членувано бой-ци-те
бройна форма бой-ци
звателна форма бо-е-цо

Връзки