ВЕНТИЛ

Речник на българския език

вентѝл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. вентѝли, (два) вентѝла, м. Спец.
1. Клапан за регулиране на налягането в тръбопровод.
2. Приспособление на вътрешна автомобилна гума, чрез което в нея се вкарва въздух.

Грешни изписвания (1)

  • винтил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вен-тил
непълен член вен-ти-ла
пълен член вен-ти-лът
мн.ч. вен-ти-ли
членувано вен-ти-ли-те
бройна форма вен-ти-ла
звателна форма