регулатор

Речник на българския език

регула̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. регулатори, (два) регулатора, м.
1. Уред за регулиране работата на машина, инсталация и др.
2. Прен. Обикн. ед. Нещо, което регулира.

Грешни изписвания (7)

  • реголатор
  • реголатур
  • регулатур
  • риголатор
  • риголатур
  • ригулатор
  • ригулатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-гу-ла-тор
непълен член ре-гу-ла-то-ра
пълен член ре-гу-ла-то-рът
мн.ч. ре-гу-ла-то-ри
членувано ре-гу-ла-то-ри-те
бройна форма ре-гу-ла-то-ра
звателна форма