клапа

мн. кла̀пи, ж.
1. Спец. В техниката — приспособление към машина или съоръжение, което се затваря или отваря, за да регулира преминаването на течност, газ и др.; клапан.
2. Спец. В музиката — приспособление за регулиране на въздушната струя в дървен духов инструмент, в орган, акордеон.
3. Спец. В анатомията — преграда в сърцето, която регулира движението на кръвта.
същ. умал. кла̀пичка, мн. кла̀пички, ж.