БЮЛЕТИН

Речник на българския език

бюлетѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бюлетѝни, (два) бюлетѝна, м.
1. Кратко официално съобщение. Информационен бюлетин. Метеорологичен бюлетин.
2. Периодично издание с известия и съобщения. Бюлетин на БТА.

Грешни изписвания (5)

  • бйолетин
  • бйолитин
  • бйулетин
  • бйулитин
  • бюлитин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бю-ле-тин
непълен член бю-ле-ти-на
пълен член бю-ле-ти-нът
мн.ч. бю-ле-ти-ни
членувано бю-ле-ти-ни-те
бройна форма бю-ле-ти-на
звателна форма