бюлетина

Речник на българския език

1. бюлетѝна — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бюлетѝни, ж. Листче с имена на кандидати за избор чрез тайно гласуване.

Грешни изписвания (11)

  • бйолетина
  • бйолетинъ
  • бйолитина
  • бйолитинъ
  • бйулетина
  • бйулетинъ
  • бйулитина
  • бйулитинъ
  • бюлетинъ
  • бюлитина
  • бюлитинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бю-ле-ти-на
членувано бю-ле-ти-на-та
мн.ч. бю-ле-ти-ни
членувано бю-ле-ти-ни-те
звателна форма —

2. бюлетина — ед. ч. непълен член

бюлетина е производна форма на бюлетин (ед. ч. непълен член).

3. бюлетина — бройна форма

бюлетина е производна форма на бюлетин (бройна форма).

Връзки