БУЛО

Речник на българския език

бу̀ло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. була̀, ср.
1. Бяло покривало от прозрачна материя на главата на булката (в 1 знач.).
2. Тънък прозрачен плат за покриване на главата или на предмет.

Грешни изписвания (1)

  • булу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-ло
членувано бу-ло-то
мн.ч. бу-ла
членувано бу-ла-та