БЕЗПРЕПЯТСТВЕН

Речник на българския език

безпрепя̀тствен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

безпрепя̀тствена, безпрепя̀тствено, мн. безпрепя̀тствени, прил. Който не е свързан с никакво затруднение. Безпрепятствено придвижване.
нареч. безпрепя̀тствено. Преминавам безпрепятствено реката.
същ. безпрепя̀тственост, безпрепятствеността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • безпрепятствин
  • безприпятствен
  • безприпятствин
  • бизпрепятствен
  • бизпрепятствин
  • бизприпятствен
  • бизприпятствин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-п-ре-пят-с-твен
непълен член без-п-ре-пят-с-тве-ния
пълен член без-п-ре-пят-с-тве-ни-ят
ж. р. без-п-ре-пят-с-тве-на
членувано без-п-ре-пят-с-тве-на-та
ср. р. без-п-ре-пят-с-тве-но
членувано без-п-ре-пят-с-тве-но-то
мн. ч. без-п-ре-пят-с-тве-ни
членувано без-п-ре-пят-с-тве-ни-те