БЕБЕ

Речник на българския език

бѐбе съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. бѐбета, ср. Малко дете, още непроходило; пеленаче.
същ. умал. бѐбенце, мн. бѐбенца, ср.
същ. умал. бѐбче, мн. бѐбчета, ср.
прил. бѐбешки, бѐбешка, бѐбешко, мн. бѐбешки. Бебешки плач. Бебешка играчка.

Грешни изписвания (1)

  • беби

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-бе
членувано бе-бе-то
мн.ч. бе-бе-та
членувано бе-бе-та-та