ютен

Речник на българския език

ю̀тен — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. ю̀та

Грешни изписвания (1)

  • ютин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ютен
непълен член юте-ния
пълен член юте-ни-ят
ж. р. юте-на
членувано юте-на-та
ср. р. юте-но
членувано юте-но-то
мн. ч. юте-ни
членувано юте-ни-те

Връзки