юта

Речник на българския език

ю̀та съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Храстовидно тропическо влакнодайно растение, чиито влакна се употребяват за тъкани, въжета, чували и др.
2. Влакната на това растение и тъканите, произведени от тях.
прил. ю̀тен, ю̀тена, ю̀тено, мн. ю̀тени.

Грешни изписвания (1)

  • ютъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. юта
членувано юта-та
мн.ч. юти
членувано юти-те
звателна форма