щурче

Речник на българския език

щурчѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. щурѐц

Грешни изписвания (3)

  • шторче
  • штурче
  • щорче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щур-че
членувано щур-че-то
мн.ч. щур-че-та
членувано щур-че-та-та