щурец

Речник на българския език

щурѐц съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. щурцѝ, (два) щурѐца, м. Насекомо, което издава напевен звук чрез търкане на надкрилията си. Щурците пееха в топлата нощ.
същ. умал. щурчѐ, мн. щурчѐта, ср.

Грешни изписвания (3)

  • шторец
  • штурец
  • щорец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щу-рец
непълен член щу-ре-ца
пълен член щу-ре-цът
мн.ч. щур-ци
членувано щур-ци-те
бройна форма щур-ци
звателна форма щу-ре-цо