щафетен

Речник на българския език

щафѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • штафетен
  • штафетин
  • штъфетен
  • штъфетин
  • щафетин
  • щъфетен
  • щъфетин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ща-фе-тен
непълен член ща-фет-ния
пълен член ща-фет-ни-ят
ж. р. ща-фет-на
членувано ща-фет-на-та
ср. р. ща-фет-но
членувано ща-фет-но-то
мн. ч. ща-фет-ни
членувано ща-фет-ни-те