щафета

Речник на българския език

щафѐта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. щафѐти, ж. Спец. В спорта — пръчка или друг предмет, който се предава от един бегач на следващия при надбягване на смени.
2. В спорта — групово надбягване на смени с предаване на такава пръчка. Участвам в щафетата. Състоя се щафета.
прил. щафѐтен, щафѐтна, щафѐтно, мн. щафѐтни. Щафетно бягане.
Предавам/предам щафетата. — Предавам своята работа, пост и др. в ръцете на последовател. Предавам щафетата на младото поколение.

Грешни изписвания (7)

  • штафета
  • штафетъ
  • штъфета
  • штъфетъ
  • щафетъ
  • щъфета
  • щъфетъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ща-фе-та
членувано ща-фе-та-та
мн.ч. ща-фе-ти
членувано ща-фе-ти-те
звателна форма