шило

1. шѝло — съществително име, среден род (тип 54)

Значение

мн. шила̀, ср.
1. Метално или дървено тънко острие с дръжка за пробиване на дупки.
2. Прен. Разг. Човек, който се вре навсякъде, който не се задържа на едно място; немирник.

Грешни изписвания (1)

шилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		ши-ло
ед.ч.	членувано	ши-ло-то
мн.ч.		ши-ла
мн.ч.	членувано	ши-ла-та

2. шило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

шило е производна форма на шия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. шило — мин. деят. св. прич. ср. р.

шило е производна форма на шия (мин. деят. св. прич. ср. р.).