шилото

Речник на българския език

1. шилото — ед. ч. членувано

шилото е производна форма на шило (ед. ч. членувано).

2. шилото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

шилото е производна форма на шия (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).