чука

Речник на българския език

1. чу̀ка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. чу̀ки, ж. Камениста, обикновено незалесена височина. Планински чуки.

Грешни изписвания (1)

  • чукъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чу-ка
членувано чу-ка-та
мн.ч. чу-ки
членувано чу-ки-те
звателна форма

2. чука — ед. ч. непълен член

чука е производна форма на чук (ед. ч. непълен член).

3. чука — бройна форма

чука е производна форма на чук (бройна форма).

4. чука — сег. вр., 3 л., ед. ч.

чука е производна форма на чукам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

5. чука — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

чука е производна форма на чукам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

6. чука — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

чука е производна форма на чукам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).