1.
чук
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
междум. За наподобяване на звук от чукане, от удар. Чук, чук, има ли някой?
чу̀кът и чукъ̀т, чу̀ка и чука̀, мн. чу̀кове, (два) чу̀ка, м.
1. Сечиво от метално или дървено блокче, към което е прикрепена дръжка, за забиване, коване чрез удряне.
2. В спорта – метална тежест, привързана към верига, която се изхвърля след засилване. Хвърляне на чук.
• Вдигам/дигам си чуковете. — Разг. Отивам си, махам се.
• Между чука и наковалнята. — Между две злини, между две неприятности.
чу̀кът и чукъ̀т, чу̀ка и чука̀, мн. чу̀кове, (два) чу̀ка, м.
1. Сечиво от метално или дървено блокче, към което е прикрепена дръжка, за забиване, коване чрез удряне.
2. В спорта – метална тежест, привързана към верига, която се изхвърля след засилване. Хвърляне на чук.
• Вдигам/дигам си чуковете. — Разг. Отивам си, махам се.
• Между чука и наковалнята. — Между две злини, между две неприятности.
2.
чук
—
междуметие
(тип 190)
Значение
междум. За наподобяване на звук от чукане, от удар. Чук, чук, има ли някой?
чу̀кът и чукъ̀т, чу̀ка и чука̀, мн. чу̀кове, (два) чу̀ка, м.
1. Сечиво от метално или дървено блокче, към което е прикрепена дръжка, за забиване, коване чрез удряне.
2. В спорта – метална тежест, привързана към верига, която се изхвърля след засилване. Хвърляне на чук.
• Вдигам/дигам си чуковете. — Разг. Отивам си, махам се.
• Между чука и наковалнята. — Между две злини, между две неприятности.
чу̀кът и чукъ̀т, чу̀ка и чука̀, мн. чу̀кове, (два) чу̀ка, м.
1. Сечиво от метално или дървено блокче, към което е прикрепена дръжка, за забиване, коване чрез удряне.
2. В спорта – метална тежест, привързана към верига, която се изхвърля след засилване. Хвърляне на чук.
• Вдигам/дигам си чуковете. — Разг. Отивам си, махам се.
• Между чука и наковалнята. — Между две злини, между две неприятности.