чистота

Речник на българския език

чистота̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Качество на чист. Чистота на звук. Чистота на езика. Нравствена чистота.

Грешни изписвания (7)

  • честота
  • честотъ
  • честута
  • честутъ
  • чистотъ
  • чистута
  • чистутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чис-то-та
членувано чис-то-та-та
мн.ч. чис-то-ти
членувано чис-то-ти-те
звателна форма