целомъдрие

Речник на българския език

целомъ̀дрие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Девственост.
2. Непорочност, чистота.
3. Строга нравственост, душевна чистота.

Грешни изписвания (3)

  • целумъдрие
  • циломъдрие
  • цилумъдрие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. це-ло-мъд-рие
членувано це-ло-мъд-ри-е-то
мн.ч. це-ло-мъд-рия
членувано це-ло-мъд-ри-я-та