чистоплътен

Речник на българския език

чистоплъ̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • честоплътен
  • честоплътин
  • честуплътен
  • честуплътин
  • чистоплътин
  • чиступлътен
  • чиступлътин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. чис-топ-лъ-тен
непълен член чис-топ-лът-ния
пълен член чис-топ-лът-ни-ят
ж. р. чис-топ-лът-на
членувано чис-топ-лът-на-та
ср. р. чис-топ-лът-но
членувано чис-топ-лът-но-то
мн. ч. чис-топ-лът-ни
членувано чис-топ-лът-ни-те