изпран

Речник на българския език

1. изпран прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • испран

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-п-ран
непълен член из-п-ра-ния
пълен член из-п-ра-ни-ят
ж. р. из-п-ра-на
членувано из-п-ра-на-та
ср. р. из-п-ра-но
членувано из-п-ра-но-то
мн. ч. из-п-ра-ни
членувано из-п-ра-ни-те

2. изпран — мин. страд. прич. м. р.

изпран е производна форма на изпера (мин. страд. прич. м. р.).