четина

Речник на българския език

чѐтина съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. чѐтини, ж.
1. Твърди косми на свиня и други животни.
2. Прен. Твърда и гъста брада/коса.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • четена
  • четенъ
  • четинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. че-ти-на
членувано че-ти-на-та
мн.ч. че-ти-ни
членувано че-ти-ни-те
звателна форма