ко̀зина
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед.
1. Космената покривка по кожата на животно. Козината ѝ е проскубана. Палтото е с красива козина.
2. Диал. Вълна от коза. Ще смеся овчата вълна с козина.
1. Космената покривка по кожата на животно. Козината ѝ е проскубана. Палтото е с красива козина.
2. Диал. Вълна от коза. Ще смеся овчата вълна с козина.
Грешни изписвания (3)
- козена
- козенъ
- козинъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-зи-на | |
|---|---|---|
| членувано | ко-зи-на-та | |
| мн.ч. | ко-зи-ни | |
| членувано | ко-зи-ни-те | |
| звателна форма | — | |