цъфтящ

Речник на българския език

1. цъфтя̀щ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • цафтяшт
  • цафтящ
  • цъфтяшт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. цъф-тящ
непълен член цъф-тя-щия
пълен член цъф-тя-щи-ят
ж. р. цъф-тя-ща
членувано цъф-тя-ща-та
ср. р. цъф-тя-що
членувано цъф-тя-що-то
мн. ч. цъф-тя-щи
членувано цъф-тя-щи-те

2. цъфтящ — сег. деят. прич. м. р.

цъфтящ е производна форма на цъфтя (сег. деят. прич. м. р.).