цукало

Речник на българския език

1. цука̀ло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. цукала̀, ср. Съд за ходене по естествена нужда в стаята; нощно гърне.

Грешни изписвания (3)

  • цокало
  • цокалу
  • цукалу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цу-ка-ло
членувано цу-ка-ло-то
мн.ч. цу-ка-ла
членувано цу-ка-ла-та

2. цукало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

цукало е производна форма на цукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. цукало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

цукало е производна форма на цукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. цукало — мин. деят. св. прич. ср. р.

цукало е производна форма на цукам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

5. цукало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

цукало е производна форма на цукам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).