цукалата

Речник на българския език

1. цукалата — мн. ч. членувано

цукалата е производна форма на цукало (мн. ч. членувано).

2. цукалата — мин. деят. св. прич. ж. р. членувано

цукалата е производна форма на цукам (мин. деят. св. прич. ж. р. членувано).