циник

Речник на българския език

цинѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. цинѝци, м.
1. ист. Привърженик на древногръцко учение, проповядващо презрение към земните блага.
2. Циничен човек.

Грешни изписвания (1)

  • ценик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ци-ник
непълен член ци-ни-ка
пълен член ци-ни-кът
мн.ч. ци-ни-ци
членувано ци-ни-ци-те
бройна форма ци-ни-ци
звателна форма ци-ни-ко