безочливец

Речник на българския език

безочливец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-зоч-ли-вец
непълен член бе-зоч-ли-ве-ца
пълен член бе-зоч-ли-ве-цът
мн.ч. бе-зоч-лив-ци
членувано бе-зоч-лив-ци-те
бройна форма бе-зоч-лив-ци
звателна форма бе-зоч-ли-ве-цо