храна

Речник на българския език

храна̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. хранѝ, ж.
1. Това, което се яде и пие, за да се поддържа организмът в добро състояние. Пълноценна храна. Слаба храна.
2. Прен. Само ед. Това, което задоволява вътрешни нужди. Храна за чувствата. Храна за ума.
3. Обикн. мн. Жито, зърно, фураж. Зърнени храни.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • хранъ
  • хръна
  • хрънъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хра-на
членувано хра-на-та
мн.ч. хра-ни
членувано хра-ни-те
звателна форма —

Връзки