вечеря

Речник на българския език

1. вечѐря съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. вечѐри, ж.
1. Последното хранене — вечер преди нощта.
2. Храната за това последно хранене. Вечерята беше вкусна.
3. Прием по вечерно време, на който се яде и пие. Давам вечеря. Присъствах на вечерята.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • вечеръ
  • вичеръ
  • вичеря

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-че-ря
членувано ве-че-ря-та
мн.ч. ве-че-ри
членувано ве-че-ри-те
звателна форма

2. вечеря — сег. вр., 3 л., ед. ч.

вечеря е производна форма на вечерям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. вечеря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

вечеря е производна форма на вечерям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. вечеря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

вечеря е производна форма на вечерям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).