хигиена

Речник на българския език

хигиѐна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Спец. Дял от медицината, който проучва причините за болестите и условията за запазване на здравето.
2. Чистотата като условие за здраве. Поддържам добра хигиена.
3. Мерки и правила за запазване на здравето, често свързани с характера на професията. Хигиена на научния труд.
прил. хигиѐнен, хигиѐнна, хигиѐнно, мн. хигиѐнни.

Грешни изписвания (7)

  • хегеена
  • хегеенъ
  • хегиена
  • хегиенъ
  • хигеена
  • хигеенъ
  • хигиенъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хи-ги-е-на
членувано хи-ги-е-на-та
мн.ч. хи-ги-е-ни
членувано хи-ги-е-ни-те
звателна форма