харма̀н
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. харма̀ни, (два) харма̀на, м.
1. ист. Равен кръгъл терен, върху който се е вършеело в миналото с диканя; гумно. Всички са на хармана.
2. Количество снопи, които се вършеят наведнъж, и количеството получено зърно.
3. Време, когато се вършее; вършитба. Запознаха се по харман.
4. Спец. За тютюн — смес от сортове, за да се получи специален аромат.
прил. харма̀нски, харма̀нска, харма̀нско, мн. харма̀нски.
• Правя на харман. — Разг. Стъпквам, унищожавам, разпилявам.
1. ист. Равен кръгъл терен, върху който се е вършеело в миналото с диканя; гумно. Всички са на хармана.
2. Количество снопи, които се вършеят наведнъж, и количеството получено зърно.
3. Време, когато се вършее; вършитба. Запознаха се по харман.
4. Спец. За тютюн — смес от сортове, за да се получи специален аромат.
прил. харма̀нски, харма̀нска, харма̀нско, мн. харма̀нски.
• Правя на харман. — Разг. Стъпквам, унищожавам, разпилявам.
Грешни изписвания (1)
- хърман
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | хар-ман | |
|---|---|---|
| непълен член | хар-ма-на | |
| пълен член | хар-ма-нът | |
| мн.ч. | хар-ма-ни | |
| членувано | хар-ма-ни-те | |
| бройна форма | хар-ма-на | |
| звателна форма | — | |