плац

Речник на българския език

плац — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

пла̀цът, пла̀ца, мн. пла̀цове, (два) пла̀ца, м. Равна площадка за военни, строеви или спортни занимания. Войниците се строиха на плаца за вечерна проверка.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плац
непълен член пла-ца
пълен член пла-цът
мн.ч. пла-цо-ве
членувано пла-цо-ве-те
бройна форма пла-ца
звателна форма —

Връзки