хайлайф

Речник на българския език

ха̀йлайф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Висшето общество и животът, който то води. Хайлайфът на обществото.
прил. ха̀йлайфен, ха̀йлайфна, ха̀йлайфно, мн. ха̀йлайфни. Хайлайфно обкръжение.

Грешни изписвания (1)

  • хайлъйф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хай-лайф
непълен член хай-лай-фа
пълен член хай-лай-фът
мн.ч. хай-лай-фи
членувано хай-лай-фи-те
бройна форма хай-лай-фа
звателна форма