елит

Речник на българския език

елѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Отбрана част от дадена социална група, среда, професия и др.
2. Подбрани екземпляри от растения, животни, семена при селекция.
прил. елѝтен, елѝтна, елѝтно, мн. елѝтни. Елитни растения. Елитни войски. Елитни кръгове.

Грешни изписвания (1)

  • илит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. елит
непълен член ели-та
пълен член ели-тът
мн.ч. ели-ти
членувано ели-ти-те
бройна форма ели-та
звателна форма