хазартен

Речник на българския език

хаза̀ртен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • хазартин
  • хъзартен
  • хъзартин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ха-зар-тен
непълен член ха-зар-т-ния
пълен член ха-зар-т-ни-ят
ж. р. ха-зар-т-на
членувано ха-зар-т-на-та
ср. р. ха-зар-т-но
членувано ха-зар-т-но-то
мн. ч. ха-зар-т-ни
членувано ха-зар-т-ни-те