хазарт

Речник на българския език

хаза̀рт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Игри и развлечения, при които се залагат пари; комар.
2. Прен. Необмислена, рискована постъпка.
прил. хаза̀ртен, хаза̀ртна, хаза̀ртно, мн. хаза̀ртни. Хазартна игра.

Грешни изписвания (1)

  • хъзарт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ха-зарт
непълен член ха-зар-та
пълен член ха-зар-тът
мн.ч. ха-зар-ти
членувано ха-зар-ти-те
бройна форма ха-зар-та
звателна форма