хабен

Речник на българския език

1. хабен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ха-бен
непълен член ха-бе-ния
пълен член ха-бе-ни-ят
ж. р. ха-бе-на
членувано ха-бе-на-та
ср. р. ха-бе-но
членувано ха-бе-но-то
мн. ч. ха-бе-ни
членувано ха-бе-ни-те

2. хабен — мин. страд. прич. м. р.

хабен е производна форма на хабя (мин. страд. прич. м. р.).