хабените

Речник на българския език

1. хабените — мн. ч. членувано

хабените е производна форма на хабен (мн. ч. членувано).

2. хабените — мин. страд. прич. мн. ч. членувано

хабените е производна форма на хабя (мин. страд. прич. мн. ч. членувано).