фронтален

Речник на българския език

фронта̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

фронта̀лна, фронта̀лно, мн. фронта̀лни, прил.
1. Който е обърнат право напред, с лице към предната част на нещо; насрещен, пряк. Фронтален огън.
2. Прен. Който е зададен направо, без заобикалки. Фронтален въпрос.
3. Лицев. Фронтална стена.
нареч. фронта̀лно.
същ. фронта̀лност, фронталността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • фронталин
  • фрунтален
  • фрунталин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. фрон-та-лен
непълен член фрон-тал-ния
пълен член фрон-тал-ни-ят
ж. р. фрон-тал-на
членувано фрон-тал-на-та
ср. р. фрон-тал-но
членувано фрон-тал-но-то
мн. ч. фрон-тал-ни
членувано фрон-тал-ни-те