пряк

Речник на българския език

пряк прилагателно име (тип 81) редактиране

Значение

пряка, пряко, мн. преки, прил.
1. Който е най-кратък и върви направо, без заобикалки. Пряк път. Пряка пътека.
2. Непосредствен, без междинни етапи, степени. Преки избори за президент. Пряк началник.
3. Който не е на запис, а се излъчва непосредствено, в момента. Пряко включване.
4. Напречен, хоризонтален. Първата пряка улица вляво.

Грешни изписвания (1)

  • прък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пряк
непълен член пре-кия
пълен член пре-ки-ят
ж. р. пря-ка
членувано пря-ка-та
ср. р. пря-ко
членувано пря-ко-то
мн. ч. пре-ки
членувано пре-ки-те