форматен

Речник на българския език

форма̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • форматин
  • фурматен
  • фурматин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. фор-ма-тен
непълен член фор-мат-ния
пълен член фор-мат-ни-ят
ж. р. фор-мат-на
членувано фор-мат-на-та
ср. р. фор-мат-но
членувано фор-мат-но-то
мн. ч. фор-мат-ни
членувано фор-мат-ни-те