формат

Речник на българския език

форма̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. форма̀ти, (два) форма̀та, м. Размер (в дължина и ширина) на лист хартия, книга, снимка и др. под. Голям формат.
прил. форма̀тен, форма̀тна, форма̀тно, мн. форма̀тни.

Грешни изписвания (1)

  • фурмат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фор-мат
непълен член фор-ма-та
пълен член фор-ма-тът
мн.ч. фор-ма-ти
членувано фор-ма-ти-те
бройна форма фор-ма-та
звателна форма