утринен

Речник на българския език

у̀тринен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. у̀трин

Грешни изписвания (3)

  • утренен
  • утренин
  • утринин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ут-ри-нен
непълен член ут-рин-ния
пълен член ут-рин-ни-ят
ж. р. ут-рин-на
членувано ут-рин-на-та
ср. р. ут-рин-но
членувано ут-рин-но-то
мн. ч. ут-рин-ни
членувано ут-рин-ни-те