утрин

Речник на българския език

у̀трин съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

утринта̀, мн. у̀трини, ж. Сутрин.
прил. у̀тринен, у̀тринна, у̀тринно, мн. у̀тринни. Утринен хлад. Утринен концерт.

Грешни изписвания (1)

  • утрен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ут-рин
членувано ут-рин-та
мн.ч. ут-ри-ни
членувано ут-ри-ни-те
звателна форма