условност

Речник на българския език

усло̀вност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

мн. усло̀вности, ж. Приет обичай, навик; договореност. Условностите на брака. Условностите на доброто поведение. Спазвам условностите на дипломацията.

Грешни изписвания (7)

  • ословност
  • ословнуст
  • условнуст
  • ословнос
  • ословнус
  • условнос
  • условнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ус-лов-ност
членувано ус-лов-ност-та
мн.ч. ус-лов-нос-ти
членувано ус-лов-нос-ти-те
звателна форма