усвояване

Речник на българския език

усвоя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • освояване
  • освоявъне
  • освуяване
  • освуявъне
  • усвоявъне
  • усвуяване
  • усвуявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ус-во-я-ва-не
членувано ус-во-я-ва-не-то
мн.ч. ус-во-я-ва-ния
членувано ус-во-я-ва-ни-я-та